Да започнете работа в друга страна от ЕС понякога не е толкова лесно. Още повече че в момента девет държави запазват правото си да ограничават достъпа за работници от България и Румъния (виж таблицата). Пълното вдигане на бариерата към техните пазари на труда трябва да стане през 2014 г. Дотогава се налага хората, които планират да работят в някоя от тези държави, да са запознати със законовите изисквания там. И най-важното – да имат издадено от местните власти разрешително за работа.
Първи стъпки зад граница
И така. Решили сте да си търсите работа направо на терен, а не от България. Важно е да знаете, че най-често в страна от ЕС може да пребивавате до 3 месеца. След това се изисква разрешително за временно пребиваване, което е различно от това за работа. За целта обикновено трябва да докажете, че разполагате с необходимите доходи да живеете там и че сте здравно осигурени. Друг вариант да останете по-дълго легално е, ако сте студент в страната или вече имате трудов договор. Такъв е случаят в Австрия и Обединеното кралство.
В Дания, където ограниченията за българи и румънци отпаднаха през 2009 г., могат да ви предложат помощ, за да се устроите. Четири офиса в държавата могат да ви съдействат за намиране на работа, за курсове по датски език и по данъчни въпроси. Те могат да ви съдействат и за наемане на жилище и записване на децата ви в училище. В Белгия пък доказателство за постоянен доход ви отваря вратите към разрешение за постоянно пребиваване. То трае 5 години и може да бъде удължавано многократно.Другият вариант да пребивавате по-дълго в някоя държава - членка на ЕС, е, ако сте си намерили работа там. Страните, които все още прилагат ограничения за българи обаче, изискват наличието на издадено разрешително за работа там. За някои професии това може да се окаже лесно, за други обаче ще трябва да почакате повече. Поне докато работодателят успее да докаже, че няма друг достатъчно квалифициран европеец със свободен достъп, който да извършва вашата работа.
Единно разрешително за всички държави членки няма. Причината е, че всяка страна има право да определя самостоятелно своята политика по отношение на работещите чужденци. Така за някои професии, за които има недостиг на кадри, режимът може да е по-облекчен (виж таблицата). Освен това никъде в общността няма ограничения за самонаети.
За издаването на разрешителните за работа се грижи фирмата, която ви наема. Тя трябва да е готова да се занимае с купчина документи във ваша полза. С други думи, важно е да убедите работодателя си, че по-добър кандидат за тази длъжност от вас трудно се намира.
Разрешителните обикновено важат за определено работно място и за определен период. Поне в началото на вашата задгранична кариера.
В някои държави, като Белгия например, съществуват и неограничени разрешителни. Наричат се тип А. С тях можете да работите всякаква наемна работа на територията на страната. За такова разрешително обаче трябва да се борите малко повече. Можете да получите документа, след като сте притежавали такъв, но тип Б, в продължение на 4 години. Той се издава за определено работно място и за конкретна фирма, работодател. С доказателство за постоянна заетост в продължение на 12 месеца Австрия и Германия например също дават не просто разрешение, а свободен достъп до техния пазар на труда.
Френските краткосрочни разрешителни пък важат 9 месеца и не позволяват смяна на работодателя. Ако подпишете трудов договор за повече от една година обаче, ще имате разрешително, валидно за 12 месеца. След като се сдобиете с него, спокойно можете да сменяте и местоработата си. За да се трудите в Холандия, също трябва да имате подписан трудов договор, а освен него и холандска здравна застраховка, както и разрешително за пребиваване. Всеки студент, който иска да работи, трябва да представи пред организацията за пребиваване в Холандия и доказателство, че учи.
Не последни по важност са и сроковете, за които разрешителните са готови. След като сте си намерили работодател във Великобритания например, трябва да кандидатствате и за карта за работа, или т.нар. карта за достъп. Одобряването и издаването на такава може да отнеме до 6 месеца.
В Холандия самото издаване на документ, позволяващ да започнете работа, става до 5 седмици. Разрешителното за пребиваване в страната обаче, което е задължително, може да отнеме 6 месеца.
Учи, за да сполучиш
"Умните глави" обикновено са добре дошли в почти всички държави от ЕС. Великобритания например има разработена програма за висококвалифицирани емигранти, която е подробно описана на страницата на UK Border Agency. Ако съберете 75 точки по нейната система, можете да работите свободно на Острова. Предимство ви дават завършена бакалавърска, магистърска или докторантска степен. Най-ценени са магистрите по бизнес администрация (MBA). Точки носят и възрастта ви и предишните доходи, които сте получавали.
Висшистите са с предимство и в Германия. Завършилите в страната нямат нужда от разрешително за работа. Според информация на Министерството на труда в Германия от началото на 2012 г. българи и румънци могат свободно да работят в страната в два случая. Първият е, ако са наети на работно място, за което се изисква висше образование, а вторият - когато местна компания се е натоварила с тяхното обучение с цел да заемат висококвалифицирана длъжност.
Френският пазар на труда пък не ограничава по никакъв начин научните работници и завършилите магистърска степен Master 2 във Франция. Това е втора магистърска степен, която може да получите след Master 1.
Само за студенти
Ако сте чуждестранен студент, също имате по-лесен достъп и до пазара на труда в съответната държава. В повечето случаи обаче има ограничение за часовете. В Австрия например учещите могат да работят най-много 10 часа седмично, а след като завършат първата степен на образованието си – до 20 часа. В Холандия ограничението също е 10 часа седмично. След като отпадна изискването за разрешителни за българи и румънци в Дания, кандидат-висшистите могат да работят неограничено. Във Великобритания пък на студентите е позволено да работят до 20 часа на седмица и на пълен работен ден по време на ваканциите. За да може да работите на Острова обаче, ви трябва т.нар. регистрационен сертификат, който да потвърди, че сте гражданин на държава от Европейската икономическа зона. В Малта пък изискването е не само разрешително за работа, но и доказателство, че сте работили и преди да започнете да следвате.
Социални права
Когато решите да се преместите в чужбина, за да търсите работа, важно е да знаете какво се случва със социалните ви права както тук, така и там – достъп до безплатно здравеопазване, пенсия, обезщетения за безработица.
Ако например сте работили в България и след това в друга държава от ЕС, осигурителният ви стаж се натрупва. Когато се пенсионирате, ще получите пенсия, която се полага за целия трудов стаж. Независимо от това в коя от двете държави сте избрали да останете след пенсионна възраст. Разбира се, всеки работещ плаща своите осигуровки според местното законодателство, което означава, че в чужбина от заплатата ви ще се удържа различен процент социални осигуровки.
Възможно е да "вземете" със себе си и полагащите ви се обезщетения за безработица. Те могат да бъдат прехвърлени за период от 3 до 6 месеца. Ако сте били безработни поне 4 седмици в България и решите да търсите работа в друга европейска държава, можете да получавате българските си обезщетенията там. Друг е въпросът доколко ще ви бъдат достатъчни те. В случай че не намерите работа обаче, сте задължени да подновите регистрацията си в бюрото по труда тук.
Ако решите да работите в друга страна - членка на ЕС, трябва да оповестите това решение и на Националната агенция по приходите предварително, за да не се налага да плащате здравните си осигуровки и в България. След това започвате да се осигурявате спрямо законодателството на държавата, в която работите.
Един съвет. Пазете бележките си за платени осигуровки в здравните фондове там. Когато се върнете в България, може да възстановите здравните си права само ако представите документ, който доказва, че сте се осигурявали през периода, прекаран извън страната. Освен това трябва да убедите данъчните, че сте били в друга държава повече от 183 дена от календарната година. Здравноосигурителните си права получавате обратно 6 месеца след завръщането си. Ако пък имате нужда от тях по-спешно, се налага да платите 12 месечни вноски. Те са на база минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.